налудяла

Речник на българския език

1. налудяла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

налудяла е производна форма на налудея се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. налудяла — мин. деят. св. прич. ж. р.

налудяла е производна форма на налудея се (мин. деят. св. прич. ж. р.).