налудя

Речник на българския език

1. налудя — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

налудя е производна форма на налудея се (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. налудя — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

налудя е производна форма на налудея се (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).