налудувало

Речник на българския език

1. налудувало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

налудувало е производна форма на налудувам се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. налудувало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

налудувало е производна форма на налудувам се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. налудувало — мин. деят. св. прич. ср. р.

налудувало е производна форма на налудувам се (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. налудувало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

налудувало е производна форма на налудувам се (мин. деят. несв. прич. ср. р.).