налудува

Речник на българския език

1. налудува — сег. вр., 3 л., ед. ч.

налудува е производна форма на налудувам се (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. налудува — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

налудува е производна форма на налудувам се (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. налудува — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

налудува е производна форма на налудувам се (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).