налудели

Речник на българския език

1. налудели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

налудели е производна форма на налудея се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. налудели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

налудели е производна форма на налудея се (мин. деят. св. прич. мн. ч.).