налудеело

Речник на българския език

1. налудеело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

налудеело е производна форма на налудея се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. налудеело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

налудеело е производна форма на налудея се (мин. деят. несв. прич. ср. р.).