налочи

Речник на българския език

1. налочи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

налочи е производна форма на налоча (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. налочи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

налочи е производна форма на налоча (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. налочи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

налочи е производна форма на налоча (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. налочи — повелително наклонение, ед. ч.

налочи е производна форма на налоча (повелително наклонение, ед. ч.).