наломявал си

Речник на българския език

1. наломявал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

наломявал си е производна форма на наломявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. наломявал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

наломявал си е производна форма на наломявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. наломявал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

наломявал си е производна форма на наломявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).