наломявало си

Речник на българския език

1. наломявало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

наломявало си е производна форма на наломявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. наломявало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

наломявало си е производна форма на наломявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. наломявало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

наломявало си е производна форма на наломявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).