наломявала

Речник на българския език

1. наломявала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

наломявала е производна форма на наломявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. наломявала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

наломявала е производна форма на наломявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. наломявала — мин. деят. св. прич. ж. р.

наломявала е производна форма на наломявам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. наломявала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

наломявала е производна форма на наломявам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).