наломявал

Речник на българския език

1. наломявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

наломявал е производна форма на наломявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. наломявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

наломявал е производна форма на наломявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. наломявал — мин. деят. св. прич. м. р.

наломявал е производна форма на наломявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. наломявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

наломявал е производна форма на наломявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).