наломил съм

Речник на българския език

1. наломил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

наломил съм е производна форма на наломя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. наломил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

наломил съм е производна форма на наломя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).