наломил е

Речник на българския език

1. наломил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

наломил е е производна форма на наломя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. наломил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

наломил е е производна форма на наломя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).