наложил е

Речник на българския език

1. наложил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

наложил е е производна форма на наложа (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. наложил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

наложил е е производна форма на наложа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).