наловил е

Речник на българския език

1. наловил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

наловил е е производна форма на наловя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. наловил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

наловил е е производна форма на наловя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).