наловил
1.
наловил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
наловил
е производна форма
на наловя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
наловил —
мин. деят. св. прич. м. р.
наловил
е производна форма
на наловя (мин. деят. св. прич. м. р.).