наловил

Речник на българския език

1. наловил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

наловил е производна форма на наловя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. наловил — мин. деят. св. прич. м. р.

наловил е производна форма на наловя (мин. деят. св. прич. м. р.).