налети

Речник на българския език

1. налети — мин. страд. прич. мн. ч.

налети е производна форма на налея (мин. страд. прич. мн. ч.).

2. налети — сег. вр., 3 л., ед. ч.

налети е производна форма на налетя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. налети — повелително наклонение, ед. ч.

налети е производна форма на налетя (повелително наклонение, ед. ч.).