налепяло

Речник на българския език

1. налепяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

налепяло е производна форма на налепям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. налепяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

налепяло е производна форма на налепям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. налепяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

налепяло е производна форма на налепям (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. налепяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

налепяло е производна форма на налепям (мин. деят. несв. прич. ср. р.).

5. налепяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

налепяло е производна форма на налепя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

6. налепяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

налепяло е производна форма на налепя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).