налепяла

Речник на българския език

1. налепяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

налепяла е производна форма на налепям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. налепяла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

налепяла е производна форма на налепям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. налепяла — мин. деят. св. прич. ж. р.

налепяла е производна форма на налепям (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. налепяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

налепяла е производна форма на налепям (мин. деят. несв. прич. ж. р.).

5. налепяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

налепяла е производна форма на налепя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

6. налепяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

налепяла е производна форма на налепя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).