налепял

Речник на българския език

1. налепял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

налепял е производна форма на налепям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. налепял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

налепял е производна форма на налепям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. налепял — мин. деят. св. прич. м. р.

налепял е производна форма на налепям (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. налепял — мин. деят. несв. прич. м. р.

налепял е производна форма на налепям (мин. деят. несв. прич. м. р.).

5. налепял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

налепял е производна форма на налепя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

6. налепял — мин. деят. несв. прич. м. р.

налепял е производна форма на налепя (мин. деят. несв. прич. м. р.).