налепил е

Речник на българския език

1. налепил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

налепил е е производна форма на налепя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. налепил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

налепил е е производна форма на налепя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).