налепило е

Речник на българския език

1. налепило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

налепило е е производна форма на налепя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. налепило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

налепило е е производна форма на налепя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).