налепило

Речник на българския език

1. налепило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

налепило е производна форма на налепя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. налепило — мин. деят. св. прич. ср. р.

налепило е производна форма на налепя (мин. деят. св. прич. ср. р.).