налепила

Речник на българския език

1. налепила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

налепила е производна форма на налепя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. налепила — мин. деят. св. прич. ж. р.

налепила е производна форма на налепя (мин. деят. св. прич. ж. р.).