налепил

Речник на българския език

1. налепил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

налепил е производна форма на налепя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. налепил — мин. деят. св. прич. м. р.

налепил е производна форма на налепя (мин. деят. св. прич. м. р.).