налелите

Речник на българския език

1. налелите — мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано

налелите е производна форма на налея (мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано).

2. налелите — мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано

налелите е производна форма на налея (мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано).