належал е

Речник на българския език

1. належал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

належал е е производна форма на належа се (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. належал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

належал е е производна форма на належа се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. належал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

належал е е производна форма на належа се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).