належала е

Речник на българския език

1. належала е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

належала е е производна форма на належа се (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. належала е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

належала е е производна форма на належа се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. належала е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

належала е е производна форма на належа се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).