належала

Речник на българския език

1. належала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

належала е производна форма на належа се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. належала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

належала е производна форма на належа се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. належала — мин. деят. св. прич. ж. р.

належала е производна форма на належа се (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. належала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

належала е производна форма на належа се (мин. деят. несв. прич. ж. р.).