налегнело

Речник на българския език

1. налегнело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

налегнело е производна форма на налегна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. налегнело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

налегнело е производна форма на налегна (мин. деят. несв. прич. ср. р.).