налайвахте

Речник на българския език

1. налайвахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

налайвахте е производна форма на налайвам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. налайвахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

налайвахте е производна форма на налайвам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).