налазил

Речник на българския език

1. налазил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

налазил е производна форма на налазя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. налазил — мин. деят. св. прич. м. р.

налазил е производна форма на налазя (мин. деят. св. прич. м. р.).