налазело

Речник на българския език

1. налазело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

налазело е производна форма на налазя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. налазело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

налазело е производна форма на налазя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).