налазел

Речник на българския език

1. налазел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

налазел е производна форма на налазя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. налазел — мин. деят. несв. прич. м. р.

налазел е производна форма на налазя (мин. деят. несв. прич. м. р.).