налазвал

Речник на българския език

1. налазвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

налазвал е производна форма на налазвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. налазвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

налазвал е производна форма на налазвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. налазвал — мин. деят. св. прич. м. р.

налазвал е производна форма на налазвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. налазвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

налазвал е производна форма на налазвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).