накъсало

Речник на българския език

1. накъсало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

накъсало е производна форма на накъсам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. накъсало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

накъсало е производна форма на накъсам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. накъсало — мин. деят. св. прич. ср. р.

накъсало е производна форма на накъсам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. накъсало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

накъсало е производна форма на накъсам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).