накъсали

Речник на българския език

1. накъсали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

накъсали е производна форма на накъсам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. накъсали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

накъсали е производна форма на накъсам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. накъсали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

накъсали е производна форма на накъсам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. накъсали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

накъсали е производна форма на накъсам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).