накъсал

Речник на българския език

1. накъсал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

накъсал е производна форма на накъсам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. накъсал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

накъсал е производна форма на накъсам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. накъсал — мин. деят. св. прич. м. р.

накъсал е производна форма на накъсам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. накъсал — мин. деят. несв. прич. м. р.

накъсал е производна форма на накъсам (мин. деят. несв. прич. м. р.).