накърнявало

Речник на българския език

1. накърнявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

накърнявало е производна форма на накърнявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. накърнявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

накърнявало е производна форма на накърнявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. накърнявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

накърнявало е производна форма на накърнявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. накърнявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

накърнявало е производна форма на накърнявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).