накърнявал

Речник на българския език

1. накърнявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

накърнявал е производна форма на накърнявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. накърнявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

накърнявал е производна форма на накърнявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. накърнявал — мин. деят. св. прич. м. р.

накърнявал е производна форма на накърнявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. накърнявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

накърнявал е производна форма на накърнявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).