накърнило

Речник на българския език

1. накърнило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

накърнило е производна форма на накърня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. накърнило — мин. деят. св. прич. ср. р.

накърнило е производна форма на накърня (мин. деят. св. прич. ср. р.).