накърнила

Речник на българския език

1. накърнила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

накърнила е производна форма на накърня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. накърнила — мин. деят. св. прич. ж. р.

накърнила е производна форма на накърня (мин. деят. св. прич. ж. р.).