накървавил

Речник на българския език

1. накървавил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

накървавил е производна форма на накървавя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. накървавил — мин. деят. св. прич. м. р.

накървавил е производна форма на накървавя (мин. деят. св. прич. м. р.).