накълцал

Речник на българския език

1. накълцал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

накълцал е производна форма на накълцам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. накълцал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

накълцал е производна форма на накълцам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. накълцал — мин. деят. св. прич. м. р.

накълцал е производна форма на накълцам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. накълцал — мин. деят. несв. прич. м. р.

накълцал е производна форма на накълцам (мин. деят. несв. прич. м. р.).