накълвете

Речник на българския език

1. накълвете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

накълвете е производна форма на накълва (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. накълвете — повелително наклонение, мн. ч.

накълвете е производна форма на накълва (повелително наклонение, мн. ч.).