накълвели

Речник на българския език

1. накълвели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

накълвели е производна форма на накълва (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. накълвели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

накълвели е производна форма на накълва (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).