накълвавал

Речник на българския език

1. накълвавал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

накълвавал е производна форма на накълвавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. накълвавал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

накълвавал е производна форма на накълвавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. накълвавал — мин. деят. св. прич. м. р.

накълвавал е производна форма на накълвавам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. накълвавал — мин. деят. несв. прич. м. р.

накълвавал е производна форма на накълвавам (мин. деят. несв. прич. м. р.).