накълвава

Речник на българския език

1. накълвава — сег. вр., 3 л., ед. ч.

накълвава е производна форма на накълвавам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. накълвава — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

накълвава е производна форма на накълвавам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. накълвава — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

накълвава е производна форма на накълвавам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).