накъдрил

Речник на българския език

1. накъдрил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

накъдрил е производна форма на накъдря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. накъдрил — мин. деят. св. прич. м. р.

накъдрил е производна форма на накъдря (мин. деят. св. прич. м. р.).