накъдрел

Речник на българския език

1. накъдрел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

накъдрел е производна форма на накъдря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. накъдрел — мин. деят. несв. прич. м. р.

накъдрел е производна форма на накъдря (мин. деят. несв. прич. м. р.).